Замърсяване на въздуха

loading...

АЕРОЗОЛ
Колоидна дисперсна система с газова дисперсна среда и твърда или течна дисперсна фаза. Аерозоли са мъглата, димът, прахът, някои фармацевтични препарати и парфюмерийни изделия.

ЕМУЛСИЯ
Дисперсна система от 2 или повече несмесващи се течности, едната от които (дисперсна фаза) е разпределена (емулгирана) в другата (дисперсна среда) във вид на малки капчици. Например мляко, млечни масла, майонеза, нефтени емулсии. Във фотографията емулсията е смес от светлочувствителни сребърни соли и желатин, с която се покриват фотографски плаки, филми или хартия. Емулсия, нанесена върху подложка, образува светлочувствителния слой на фотоматериала.

ПЯНА (в химията)
Дисперсна система с дисперсна фаза газ и дисперсна среда течност (главно вода). Устойчиви и обилни пени се образуват чрез добавяне на пенообразуватели (алкохоли, феноли, сулфокиселини) и стабилизатори (белтъци, желатин, сапонини). Пените се премахват чрез пеногасители (амини, мастни киселини). Приложение - при гасене на пожари, пенна флотация, за производство на пеноматериали и др.

ГЕЛ
Желирана дисперсна система, образувана при коагулация на колоидни разтвори (золи); притежава пластични, еластични, тиксотропни свойства. Гел са сапунът, естественият каучук, желатинът и др.

КОАГУЛАЦИЯ

Обединяване на частици от дисперсната фаза на дисперсна система (главно колоиди) в по-големи или по-малки агрегати при взаимните удари в резултат на брауновото движение на частиците. При коагулацията в разтвора пада утайка (коагулат) или се образува гел. Широко разпространено явление в природата; използва се за пречистване на води, в химичната технология и др.

КОАЦЕРВАЦИЯ
Разслояване на течна дисперсна система във вид на капки (коацервати) или на слоеве при ограничаване на взаимната разтворимост на компонентите, например фенол - вода, разтвори на полимери в желатин и др. 1) Разслояване на дисперсна система под действие на гравитационното поле или на центробежни сили, при което дисперсната фаза се отделя като утайка. Широко разпространено природно явление; използва се в химията, обогатяването на полезни изкопаеми и др.

СУСПЕНЗИЯ
Груба дисперсна система на твърдо вещество в течност с частици, по-големи от частиците на колоидите, например мътната глинеста вода.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Нарушеното екологично равновесие в България се дължи преди всичко на погрешна икономическа и териториална политика и липсата на ефективни икономически лостове в миналото. Развивани са предимно тежка индустрия, характеризираща се с подчертана енергоемкост и материалоемкост; химическа промишленост; металургия; машиностроене и др. Много от промишлените обекти са разположени не само в неподходящи райони в близост до населени места, където има условия за разсейване на замърсителите, но и далеч превишават по мощност на емисиите допустимото замърсяване. Остарелите технологии и амортизирани производствени мощности не отговарят на изискванията за защита на околната среда. За нарушеното екологично равновесие допринася и трансграничният пренос на вредни вещества, например крайдунавските селища.

В България основни замърсители на атмосферния въздух са прахът, серният двуокис, азотните окиси и оловните аерозоли. За някои региони в страната към тях трябва да се причислят и амоняк, фенол, сероводород и др. Основните замърсители са разгледани поотделно. На замърсяването на въздуха в София се обръща особено внимание, защото гъстотата на населението на града е най- голяма и в него е съсредоточена голяма част от промишлеността на страната. Освен това столицата разполага с по- добре развита мрежа за контрол на качеството на въздуха. На замърсяването на атмосферния въздух се обръща голямо внимание поради значителните социални и здравни последици за хората- заболеваемост, смъртност, миграция. в силно замърсените райони е увеличен броят на заболяванията на дихателната система, на сърдечно- съдовата система, има повече кожни и очни заболявания. Освен това замърсеният атмосферен въздух създава усещане за дисконфорт. Освен посочените по- горе, характерни за определени райони са и други замърсители- амоняк, фенол, сероводород и др. В последните години голямо внимание се обръща на замърсяването с фреони и халони, като озоноразрушаващи вещества.
В някои райони на България проблем представлява замърсяването с органични и хлорорганични вещества. Тези замърсители е наложително да се контролират.

НАЧИНИ НА ОПАЗВАНЕ

Борбата за намаляване на този тип замърсяване се води чрез:

  • подменяне на твърди с течни или газообразни горива;
  • използване на горива с по-ниско пепелно и сярно съдържание;
  • закриване на морално остарели и физически износени енергийни мощности, чиято екологизация е практически невъзможна;
  • промени в структурата на енергийната ни база;
  • преминаване към използване на възстановими и нетрадиционни за страната ни ресурси за източници на енергия;
  • централно топлоснабдяване на жилищата, както и въвеждането на прахоулавящи съоръжения на енергийни и промишлени източници на прах.